Днес в условията на остра банкова и финансова криза се наблюдава преструктуриране на капиталовите възможности в алтернативни форми на кредитиране.

Липсата на свежи пари и невъзможността да се привлекат средства от други финансови институции принуди българските банки да започнат да надуват нов балон - "депозитния балон". В среда на изключително остра конкуренция за привличане на
свободни пари от населението банките предприеха деструктивна политика,
предлагайки все по-високи и по-високи лихви за депозити, които ще се платят от
малкото наброй кредитополучатели.

Абсолютно безцеремонно и без никаква капка гражданска и обществена отговорност всички банки повишиха лихвите по старите кредити, позовавайки се единствено на клауза в договора за кредит. Никои не се интересуваше от това как кредитополучателят ще намери допълнителни средства за обслужване на новите по-високи вноски.

Нито един банкер не събра смелост да излезе пред обществото и да заяви "В момента положението в банковия сектор е критично и банките рязко ще ограничат кредитирането". Всеки си гледаше интереса на банката, която управлява или собствената далавера.


Не е ясно дали новият "депозитен балон" няма да се пръсне със страшна сила и да
нанесе много по-големи и непоправими последствия от "кредитния балон". Само си
представете как хиляди вложители на депозити започват едновременно да си теглят
парите само при първите новини за понижаване на лихвите или промяна във валутния курс.

Оказва се, че при свито банково кредитиране образувалата се пазарна ниша започва
да се запълва малко по малко от небанкови финансови институции или дори от
нелегални кредитиращи организации, които са готови да кредитират закупуване на
имот или финансиране на бизнес проекти.

В същото време бе забранено на заложните къщи да дават заеми срещу ипотека на
имот (тази мярка влиза в сила от 01.09.2009 г.).

Най-пострадалите от липса на кредитиране останаха строителните предприемачи.
Спадат на продажбите в сектора е до 90 % на годишна база. В момента много
предприемачи са готови срещу минимална вноска да ви предоставят жилище за
ползване при изключително изгодна цена, с договорката то да се изплаща 10, 15 или 20 г. при лихва 5-6 % годишно.

В момента нито една банка не е в състояние да предложи подобен жилищен кредит.

Някои небанкови финансови организации, като КРЕДИТЕКС са готови да финансират до 60 - 70 % от цената на недвижимия имот за срок до 25 години и лихва около 12 %
годишно. Единственото условие е клиента да има стабилни доходи и да представи
съкредитоискател.

На пазара се появиха и нови стабилни играчи предлагащи бързо кредитиране срещу
ипотека на недвижим имот. Това са обикновенно лизингови фирми или финансови
акционерни дружества. Лихвите са 2 - 7 % месечно. Единственото условие е клиента
да представи реалистичен план за погасяване на кредита. Клиентите не се проверяват в кредитния регистър. Това е удобна възможност за авансово получаване
на пари от имот, който е предложен за продажба или възможност за погасяване на
нередовни кредити към банка с перспектива за прекредитиране в рамките на 2- 6
месеца.

Този начин на финансиране е изключително изгоден за строителни предприемачи,
които са на финалният етап от завършване на сграда след акт 14 и имат свободни апартаменти или офиси за продажба или са сключили договори за продажба на вноски.

Други потенциални клиенти са търговски фирми, на които им предстои получаване или експорт на стоки, за които са необходими свежи пари.

Анализът от последните няколко месеца показва, че на финансовите пазари се
появяват нови играчи със стабилни позиции, разполагащи с необходимия финансов
ресурс. Именно този сегмент ще започне малко помалко да измества традиционното
банково финансиране, което в момента е с изключително ниско доверие от страна на
кредитоискателите.

www.krediti-online.com